Книгата, посветена на юбилейната 250-годишнина от завършването на "История славянобългарска", събитие, влязло в културната програма на ЮНЕСКО за 2012 година, е опит да се защити една цялостна концепция за ролята на Паисиевия труд в процесите на духовно-просветна пробуда и възмога на Велико Търново и Търновския край.
Тя - с така очертаните си широки времеви граници от Кованлъшкия /1783 г./ до Мерданския препис /средата на XIX в./, включила внушителен брой стигнали и нестигнали до нас текстове, има какво ново да ни каже, с какво да дообогати познанията ни за Паисиевото дело.