В монографията се разглежда важният проблем за превод на реалии. Чрез синхронизиране на лингвистичните, културологичните и прагматичните аспекти на превода се онагледява културният трансфер: унгарска-българска култура. Интердисциплинарният характер на труда разширява обхвата на науката за превода, а теоретичните изследвания в случая се пренасят и свързват с конкретен литературоведски аспект. Привеждат се множество категории и художествени образци, целящи да откроят характеристиките на унгарските реалии и тяхната културно-посредническа роля в художествения превод, възможностите за изразяването им на български, съответно преводимостта на чуждата култура в българска среда.