Обещаните в заглавието на този поетически дневник пророчества приласкават с добре премерена пищност в образи, алюзии и асоциации. В стиховете на Филица Софиану-Мълен неочаквано се преплитат два налагащи се гласа: митичният и ежедневният. Това постоянно преливане допринася и за единството, и за многообразието на книгата. Датите под всяко стихотворение ни навеждат на мисълта за искреност и излияние, но тези стихове ни срещат с поет, който притежава завидна ерудиция и овладяно въображение. „Профетикон“ ще възнагради читателя с удоволствието от една споделена спонтанност, докато деликатно го приканва към размисъл върху универсални теми като любовта, детството, женското и мъжкото, мита и действителността.
Любомир Терзиев