Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, e може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието „Реч за достойнството на човека”. Оригиналното заглавие е било просто Oratio („Реч”). Допълнението „за достойнството на човека” било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: човекът е в състояние по свой избор да заеме всяко стъпало на живота – от най-нисшето до най-висшето.

* * *

„За съществуващото и единното” e малък трактат, който Мирандола написал в края на живота си, единственият запазен фрагмент от планираното съчинение за хармонията между Платон и Аристотел. Дали битието и единното имат един и същ обхват, както твърди Аристотел в десетата книга на „Метафизика“, или пък единството е по-всеобхватно понятие от битието, понеже изхожда от един по-горестоящ метафизически принцип, както това е според възгледа на Плотин и останалите неоплатоници. В съзвучие със схоластическото учение за трансценденталиите Пико се заема със защитата на Аристотеловата позиция. След това се опитва да докаже, че Платон, въпреки твърдението на неоплатониците, не е застъпвал противоположното гледище.

Паул Кристелер