Авторът търси спецификата на моралния език, като го съпоставя с езика изобщо, а също като го разглежда от гледна точка на ролята му за функционирането на морала. Така проф. Станков се опитва първо да очертае особеностите на морала, а после - да ги систематизира. Съдържанието на книгата следва логиката на установените взаимовръзки. Разглеждайки моралния език, авторът същевременно представя и дискутира темата за природата на моралните ценности и норми; за моралните оценки и регулиране; за предназначението, ролята и възможностите на морала; за очакванията на обществото; за бинарната човешка и за социокултурната природа на морала; за изконно човешкото в съдържанието на морала.