Различна гледна точка към живота и дейността на една от най-силните български жени на съвремието – Людмила Живкова. Мнозина я определят като странна, различна, жена с много лица, а смъртта й все още е обект на разследвания и догадки.
В „Незабравимата Людмила” нейният образ рисува дългогодишната й секретарка и приятелка – Екатерина Чалъкова. „В книгата ми няма измислени неща и събития” – казва Катя и добавя: – Човек си отива, но споменът за него остава. Днес живеем във време на забрава, за това си позволявам да предложа на читателя спомените си за Людмила. Мисля, че бе нормално, когато бях около нея да я наблюдавам, как се облича, как се гримира, как работи, как се радва, а след смъртта й разсъждавах за направеното от нея. Големия неоценен труд, забързаните й малки крачки, за нестихващия й устрем да остави нещо след себе си.”
Това, с което „Незабравимата Людмила” се отличава от останалите книги по тази тема, е преди всичко човешкия поглед, с който авторката пише. От първите си срещи с плахата Людмила в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина до грандиозните проекти (постояването на НДК, изложбите на българското изкуство по цял свят, издаването на автори от световната литература, откриването на училището за таланти в Горна баня и много други) на една уверена, интелигентна жена – всичко това ще даде един допълнителен щрих към образа на дъщерята на бившия първи. Каква е била Людмила като майка, в дома си и сред близките си? Кой се е грижил за външния й вид? Верни ли са слуховете, че специално за нея са затваряли магазини по Шанз Елизе в Париж? С какви средства е разполагала? Каква е била за подчинените й? За всичко това и много повече Катя Чалъкова пише в спомените си за Людмила, базирани на дванайсетгодишна дружба.
Специален акцент в книгата заема връзката на Людмила с Николай и Светослав Рьорих. Много се говори и пише за влиянието й върху нея и оттам върху българската култура. Дали те й влияят след първата катастрофа и защо Людмила се обръща към източната култура? Може би отговорът всеки ще открие сам за себе си в страниците на „Незабравимата Людмила”.
Книгата е събитие също така защото за пръв път публикува (със съгласието на Иван Славков приживе) стиховете на Людмила Живкова, които тя пише след различните пътувания из света, при това част от тях – с лявата ръка.

Ключови думи: Топ 40 Биографии 2016