Когато се изкачиха, видяха долу под краката си ширналото се море. Близо до брега бе легнал на дрейф някакъв турски параход и носейки се бавно по вълните, чакаше завръщането на една лодка.
Те пришпориха конете си и полетяха надолу като вихрушка. Чита бе изблъскана от нейните пазачи в лодката. Едва в този момент тя зърна приятелите си и протегна към тях ръце. Закума, която също забеляза връхлитащите отгоре ездачи, се съпротивляваше с последни сили.
Ето че преследвачите се приближиха в бесен галоп. Начело беше Херман, а подир него следваше Паул. Освен Закума и водачът, който слисано стоеше встрани, на брега се намираха все още Ибрахим с другия пазач, както и Саид. Саид разбра, че спасението на неговата господарка бе въпрос на секунди... грабна от земята един тежък камък и просна пазача в безсъзнание.