Любомир Миков завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ след което постъпва на работа в Института за фолклор при БАН. През 1985 г. получава научната степен „кандидат на изкуствознанието“ (днес научна и образователна степен „доктор“). През 2002 г. придобива научната степен „доктор на историческите науки“. От 1998 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет, а от 2006 г. – и в Националната художествена академия, където чете лекции по османска архитиктура и изкуство. От 2001 до 2010 г. е главен редактор на сп. „Български фолклор“. Основал е в списанието непериодичната поредица „Ислям и народни традиции“. Работи в областта на българското народно и възрожденско приложно изкуство, османска архитектура и изкуство по българските земи, етнология на българите и на суфизма. Автор е на още 7 книги и на повече от 100 студии и статии.

Приложни символи в българската фолклорна обредност (сравнителни изследвания). Избрани студии, том 4