Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература.

"Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които са загадка за съвременния човек, които днес, а и в бъдеще трудно ще бъдат разбирани. Такава загадка е образът на "Сина човешки" в книгата на св. пророк Даниил, а също така в междузаветната и апокрифна литература.

...Образът на Сина човешки заема особено място в новозаветната литература. Решаването на въпросите около произхода и значението му се оказва един от големите проблеми пред съвременната библеистика. Неслучайно Barnabas Lindars описва проблема с този образ като "основен център на разисквания в новозаветните изследвания през двадесети век". Въпросът е твърде сложен както в старозаветна така и в новозаветна светлина. Би могло да се каже, че в новозаветен план той придобива изключително значение с оглед на мястото, което му отрежда църковното учение от една страна, а от друга сложността на повдиганите въпроси, които включват решаването на проблеми от разнообразен характер в областта на семитската лингвистика, историята на религиите, относно историческия образ на Иисус Христос, появата на синоптическата традиция, богословското значение на образа в евангелията и др."
От автора