"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание.

Запомнете името Радослав Христов, защото плодовете на поезията му са сладки и горчиви едновременно. Коренът и семето на човешкото са във всеки негов стих, покълват и се вкореняват в миналото и бъдещето и разцъфтяват тук и сега с безкомпромисни метафори и живи думи. А неговият (Извън)градски човек ще става все по-актуален, ще бъде все повече тук, в дните ни, в нас, в бъдещето."
Ива Спиридонова, редактор

Коралови Атлантиди

Такива континенти
от дете са ми любими.
Навсякъде по краката ми -
червени острови,
потънали спомени
за детски континенти
и майчини горчилки.
Отдавна потънали
Атлантиди.

...
Избледняха следите
от кораловите ми години.
Радослав Христов