Цената е доста висока, книгите с твърда корица са по-евтини
Портретът на Дориан Грей (ново издание)
Автор: Оскар Уайлд
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама + |
| Преводач | Красимир Желязков |
| Брой страници | 272 |
| Година на издаване | 2023 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 355 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191781416 |
| Баркод | 9786191781416 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
При появата си романът предизвиква множество противоречиви отзиви. Но както е споменато в предисловието: "Когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си". А ето как Оскар Уайлд пояснява собственото си отношение към героите от своята творба: "Мисля, че съм бил Базил Холуърд, другите мислят, че приличам на лорд Хенри. А аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някое друго време."
Написването на романа "Портретът на Дориан Грей" е свързано донякъде с една случайност. Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли заедно с американския издател Дж. М. Стодарт, който им предложил да напишат по нещо за "Липинкотс мънтли магазин". Конан Дойл си спомня: "Тогава Уайлд създаде "Портретът на Дориан Грей", безспорно една високонравствена книга, а аз написах "Знакът на четиримата"." Романът е публикуван през юли 1890 година. Критиката светкавично реагира: "Името на Уайлд стана синоним на всичко нездраво", а английската публика е шокирана от суровата присъда на младия ирландец над нравствените и естетически възгледи, претърпяващи дълбока криза в "края на века". Чрез блестящите си парадокси, вплетени в динамични диалози и проникновени есеистични разсъждения, Уайлд критикува както артистичните претенции, така и обществения морал на пуританска Англия. Той поставя огледало пред лицето на своите съвременници и реакцията е ужас и отхвърляне. Отзивите за романа обаче не са само отрицателни. Теоретикът на изкуството Уолтър Пейтър например го определя като "истински жив". Самият Уайлд споменава: "Знам само, че "Дориан Грей" е класика...", и като всяка класика романът има своите класически предходници. В едно интервю от 1895 г. Оскар Уайлд признава: "Ако оставим настрана прозата и поезията на авторите от древногръцката и латинската литература, писателите, които са оказали влияние върху мен, са Кийтс, Флобер и Уолтър Пейтър". От висотата на своя антиреалистически индивидуализъм Оскар Уайлд твърди: "Животът е отрова, която погубва изкуството".
И все пак животът и смъртта на героите в "Портретът на Дориан Грей" доказват, че пътят на самопознанието е най-трудният път, който всеки от нас изминава.
Макар в своя роман, замислен като апология на хедонизма, Оскар Уайлд да заема позата на естет и културен историк, той преди всичко си остава голям майстор на разказа. И ето че повече от век новите поколения читатели продължават да се вълнуват от вечната дилема, поставена от Уайлд в този роман: "Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?"
Ключови думи: Оскар Уайлд, Истории с изненадващи обрати
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ирландски писател, роден в Дъблин; учи в Дъблин и Оксфорд, където се присъединява към естетическото движение "изкуство за самото изкуство". Уайлд впечатлява лондонското общество със сензационния си стил и остроумните си забележки. Публикува Poems 1881 и пише приказки, литературна критика и дългото политическо есе “Душата на човека при социализма” 1891. През 1891 излиза единственият му роман “Портретът на Дориан Грей”. Пише елегантни светски комедии, изпъстрени с афоризми и парадокси: “Ветрилото на лейди Уиндърмиър” 1892, “Жена без значение” 1893, “Колко е важно да бъдеш сериозен” 1895, “Идеалният мъж”: 1895. Библейската драма “Саломе” 1893, написана на френски, е забранена от британския цензор и е поставена за пръв път в Париж през 1896 със Сара Бернар в главната роля. Един от любовниците му е лорд Алфред Дъглъс, чийто баща предизвиква Уайлд да заведе дело за клевета, което завършва със социалния крах и финансовото разорение на писателя.
През 1895 Уайлд е осъден на две години затвор за хомосексуализъм, а след излизането си от затвора живее във Франция. Поемата “Балада за затвора Рединг” 1898 и книгата De profundus1905 са посветени на връзката му с лорд Алфред.
Погребан е в Париж.
През 1895 Уайлд е осъден на две години затвор за хомосексуализъм, а след излизането си от затвора живее във Франция. Поемата “Балада за затвора Рединг” 1898 и книгата De profundus1905 са посветени на връзката му с лорд Алфред.
Погребан е в Париж.
