Има книги, в които се чувстваш като...у дома си. Сякаш твоите болки, но и радости, твоите спомени, но и надежди за бъдеще „живеят“ между двете корици. Точно така се чувствах, докато „разлиствах“ неродената още поетична книга на Диана Иванова. „Разлиствах“ я във фаза – ръкопис, защото съм горд съучастник в появата ? на бял свят като редактор. Няма да ви занимавам с „кухненската“ работа между автора и мен, твърде често –чисто техническа, защото поезията беше налична и имаше нужда от много малко козметика, за да „светне“. Но ще ви кажа, че усещането за дом не ме напусна през целия процес. Не защото с Диана сме обитавали едни и същи животи (поезията не търпи такива буквализми), а защото честността, буквално – изповедността пред белия лист, разголването на поетичната душа – неизбежно стават твой дом, ако си почтен читател.

Радвам се, че Диана си повярва, а после повярва и на мен (може последователността да е различна, но това няма значение за литературния факт) , за да излезе тази поезия от „чекмеджето на годините“.

Така и ти, скъпи читателю, ще си имаш дом!