Поезия от Мирослава Панайотова.


***
През нощта луната идва тук,
присяда на вълните
и разговаря с влюбени,
които гледат от прозорците,
терасите, казиното и плажа.

Тя идва тук и разговаря
с полупияни неудачници,
които търсят оправдание.

Белязани от дарбата да видят нещо
и да потискат всичко.
Да плачат,
без никой да ги чуе истински,
да молят, без да трогват,
да се раздават, без да бъде забелязано,
да искат, разколебани в правото.

Обречени да се събудят утре трезви,
да си отидат безискусно от морето,
така наречени безделници до вчера.