Кой е измислил митологията? Кои са границите на тази територия, където незабравимите истории и удоволствието от четенето им изглеждат неотделими от желанието ни да ги тълкуваме? Ако е вярно, че митът се възприема като мит от всеки читател по света, защо науката за митовете е така безсилна да прокара ясна граница между мит и приказка?

Митологията, митът има неуловима форма: нито литературен жанр, нито вид разказ. Но да се говори за митология, вчера и днес, значи повече или по-малко ясно да се говори на гръцки или според Гърция. Откъдето е необходимостта от родословно изследване, за да се осмисли митологията като познавателен и като културен обект.

Така се откриват изключващите процедури, носени от един скандален речник, призоваващ всички форми на другостта: след “митовете-голтаци” от древния Самос, “митичното” на невъздържаната памет, разобличена от Тукидид, до невероятното, дивашкото, абсурдното или неприличното, които вдигат на оръжие отговорните фактори в науката за митовете през втората половина на XIX в.
Такава е склонността към нови идеи на митологията, разказвана в история, където се кръстосват писмени практики, размисли за традицията и размени между паметта и забравата.