Българско средновековие: Лекционен курс

Автор: Петър Ангелов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 3

Издател Полис
Брой страници 264
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 225 грама
Размери 20x14.5
ISBN 9789547960237
Баркод 9789547960237
Категории Средновековна история, История на България, История, Книги

Професор д.и.н. Петър Димитров Ангелов е преподавател в Историческия факултет на СУ „Климент Охридски", чете лекции и в ПУ „Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на две монографии — „България и българите в представите на византийците" (1999) и „Средновековната българска дипломация" (2004). Предлаганият лекционен курс обхваща най-значимите страни от живота на средновековното българско общество — политическа история, дипломация, стопанство, институции, идеологическа мисъл, културно и народностно развитие. Особено внимание е обърнато на историческата съдба на българското население в Македония през периода Х—XIV в. Направен е опит да се разкрият основните фактори, които пораждат кризите в развитието на българската държава. За първи път са включени и лекции, които отразяват последните проучвания на автора по проблема за взаимните представи на средновековните българите и техните съседи на Балканския полуостров.
Лекционният курс е предназначен предимно за студенти и кандидат-студенти. Той ще представлява интерес и за по-широка читателска публика, която, надяваме се, ще добие по-цялостна и задълбочена представа за характера и особеностите на Българското средновековие.

от ПМ / дата: 08 сеп 2014

.. ами всеки като има собствано мнение и се получават описаните по -долу " едностранчиви " мнения..
.. нали затова в историята официална версия отдавна няма

от Цветана / дата: 08 сеп 2014

Авторът дава множество цитати от средновековни източници, което според мен е най-ценното на тази книга. Мисля, че спокойно може да се ползва за от любознателни читатели за запълване на знанията им по средновековна история на България от училище.
По-скоро съм склонна да се присъединя към коментара на Дельов преди мен за едностранчивите хипотези на автора за определени моменти от историята, не помня други примери, но и аз най-добре запомних тълкуването на произхода на българите. Авторът изглежда твърдо държи да изтъкне своята собствена теория за тюркския произход на т.нар. прабългари без почти да обръща внимание на читателя, че все пак съществуват и други теории и дискусиите за това откъде сме дошли българите продължават и до днес.

от Дельов / дата: 05 юни 2010

Изключително неприятно впечатление ми направи едностранчивото изтъкване на някои хипотези за произхода на народностното ни име. \"Българин\" идвало от тюркското \"булг\" - \"смесвам\", защото българите уш били смесен народ. На предно място се изтъква и друга нелепост - българите били метежници.
Имам чувството, че родната ни история се пише и преподава от българомразци, които сякаш целят да отегчат читателя и да убият всякакъв интерес към историческото ни минало.
Какво означава \"смесен\" в епохата на \"Великото преселение на народите\" ? Всички останали народи и племена не са смесени, така ли? Изисква се елементарна способност за мислене, за да стане ясно колко абсурдно е подобно обяснение на народностното ни име. Проф д.и.н. Ангелов обаче не пропуска възможност за изтъкване на подобни абсурсди и нелепости в учебници и научни трудове!
Не ми харесва това потурчване на родната ни история - потурчване и в прекия и в преносния смисъл! Още по-лошото е, че още дълги, дълги години ще ни потурчват разни учени феодали.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети