„Възречени от Манастър" е роман за премълчаваната историческа орис на тракийските бежанци. Писателят Никола Инджов, пряк потомък на прокудените от Беломорска Тракия българи, описва вековечно отечество, останало извън пределите на държавата, но съхранено в пределите на днешни хора. Опустошението на българските земи около делтата на Марица след Балканската война през 1913 г., изгнаничеството на цели села по островите на Егейско море през 1921 г., насилствено предизвиканата размяна на българско и гръцко население през 1924 г. - тези съдбоносни събития определят сюжетните линии на повествованието. Героите на романа съществуват в наши дни подобно „ангелски човеци" — силуети от минал и неотминал народен живот.